събота, 19 януари 2013 г.

"Делириум" на Лорън Оливър - доказателството, че не може да съществува свят без любов

Всички, които някога са попадали на блога ми знаят, че преди всичко харесвам дистопии. "Делириум"  на Лорън Оливър също е дистопия, първата част на дистопична трилогия. Заглавията на книгите са известни: "Delirium", "Pandemonium"  и "Requiem". До момента у нас е преведена само първата част. 

От същата авторка съм чела и притежавам също и "Моят Свети Валентин", която бе публикувана преди "Делириум" и изобщо ме запозна с писането на авторката, спечели ме като нейна фенка като цяло.

И още. Копнеех да прочета "Делириум" още преди да бъде преведена и издадена у нас. Имах високи очаквания и, за мое щастие, те се оправдаха.

"Делириум" ни показва свят, в който любовта е болест и всеки, който е влюбен, трябва да бъде подложен на лечение. И под "любов" нямам впредвид само любовта между двама души, а и майчинската и братската любов. Опасните обичащи  биват съдени, заключвани, убивани. Хората в това общество живеят в някакъв стерилен свят, в който любовта и думи като "чувства", "обичам", "желая" са противозаконни.


Главната героиня е дъщеря на жена, която е била болна и в последствие се е самоубила. През целия си съзнателен живот това момиче, Лена, се опитва да следва стъпките, които околните я съветват да прави - да ходи на училище, да изкарва добри оценки, да не се провали на оценъчния тест. Но може би кръвта на майка й е по-силна от повелите на обществения морал.

Може би моралът е проблем, а не любовта...


Книгата ми хареса много. Допадна ми много борбата на Лена срещу чувствата й, както и това, че в книгата тя израстна много като характер. 
Мина през момичето, което се страхуваше от всичко и всички, готово да се подложи на процедурата, след която да не може да се влюби, докато накрая се превърна в красива бунтарка, която се научи да се бори за това, от което наистина има нужда. 
Хареса ми и това, че финалът, който уж трябваше да свърши добре, но остави огромна дупка след себе си. Определено нямам търпение да се докосна до следващата част, "Пандемониум".

3 коментара:

  1. От доста време чета все хубави неща за тази поредица, а, не знам защо, все се дърпам да я започна. Може би е заради корицата...
    Е, ще и дам шанс някой ден - когато ми намалее купчината книги XD

    ОтговорИзтриване
  2. Може би единственото неприятно е, че е трилогия, която свършва много лошо, а дори втората част не е преведена у нас все още. Лошо е защото ще ти се иска да започнеш втората част, а няма да можеш да я намериш на български. Третата се очаква да излезе скоро, но в Щатите, разбира се.
    А за корицата, аз също в началото не я харесвах особено, но в книгата се разбира идеята й.

    ОтговорИзтриване