вторник, 18 септември 2012 г.

За цената на магията, мира и любовта в прелестната „Създадена от дим и кост“ на Лейни Тейлър

 

Прочетох тази невероятна книга 
на един дъх. И как не, защото в нея си
 има всичко – магия, нова, 
непозната митология, много тайни, 
много чудати неща и най-вече, 
след нея има продължение.

„Създадена от дим и кост“ е по-добра отколкото се надявах да бъде. От анотацията в сайта на издателството й за България (Егмонт) прочетох няколко реда, които запалиха мислите ми по тази книга. Впечатлих се – действието се развива не в американски град, а на екзотични за произхода на авторката места, като Прага и Маракеш – любопитни дестинации, почти противоположни и от културна, и от митологична гледна точка. Има нещо вълшебно, нещо потайно в странното, но чаровно синекосо момиче, в белезите й, в татуировките й... в произхода й... И готово, хлътнах, малко ми трябва...


 
Оказа се обаче, че това е само кратка част от основата, върху която е изградена книгата. Кару е особена. Изпълнява поръчения за същество, на име Бримстоун, което в обикновения, човешкия свят би било звяр. Близките й същества не са хора, а подобни на този звяр – химери. Тя самата помни само как е израстнала в дюкянчето на тези същества, които са се грижили за нея от бебе. Кару няма никаква представа за произхода си, нито защо именно тези същества са се погрижили за нея, но ги обича.

Магията е скъпа. Зъбите имат цена. А желанията не бива да се пилеят напразно. Това са трите неща, които Кару научава, макар да не разбира защо не й е позволено да пита за обяснения. Живеейки в двата свята – този на дюкянчето в Където-и-да-е и в света на хората, тя получава дарби, за които обикновените човеци могат само да мечтаят.

И един ден, докато изпълнява едно от поръченията на Бримстоун, химерата, който я е отгледал, тя забелязва необикновен черен отпечатък от длан... която едва ли е човешка... Лека-полека живота й, и без това шантав и объркан, се превръща в бурна въртележка на търсене, криене, лъжи и тайни, който трябва да излязат наяве... Коя е тя? И защо е такава?

„Създадена от дим и кост“/Daughter of smoke and bone/ е първата част от трилогията за Кару и ангела Акива. Втората книга се нарича Days of blood and starlight и определено нямам търпение да я прочета.

П.П. И както преди малко научих, търпението ми ще бъде възнаградено някъде през ноември :). 

понеделник, 3 септември 2012 г.

„Aз съм пратеникът“ на Маркъс Зюсак е книга - послание

 


Виждала съм тази книга още преди да прочета „Крадецът на книги“ и да се влюбя в нея. Корицата обаче ми изглеждаше странна, а някак нямах желание да я прочета. Може би началото не ме е заинтригувало. Вземала съм я в ръце поне 2-3 пъти и най-сетне, преди около месец, реших да я взема. Направих го заради „Крадецът“. Въпреки че „Пратеникът“ не е толкова силна, емоционална и затрогваща, колкото предшестващата я книга, ми хареса много.

 Началото е поставено с обир. Скапан обирджия решава да обере банка, докато Ед Кенеди и приятелите му са вътре. Обирът обаче е предотвратен, благодарение на Ед. За кратко той става местния герой. Скоро обаче става нещо странно... Ед получава карта за игра – асо спатия, на която са написани три адреса.
За какво са му тези адреси? Как трябва да постъпи? Прав ли е да прави нещата по начина, по който ги прави? Не съм сигурна за последното.
Ед обикаля из града и, подобно на месия, върши това, което смята, че се иска от него. Помага на едни, предизвиква други, променя живота им, утешава ги... наранява ги. И израства.

Привидно книгата е някак равна, последователна- след всяко изпитание за момчето идва ново и така нататък... Но и не точно. Той пораства. В началото на книгата Ед е нещастник, който си пада по най-добрата си приятелка и пие кафе с миризливото си куче. След първото асо Ед осъзнава, че е Пратеник, че има определена полза от него самия, от усилията му, от съществуването му, дори... По-късно той е по-сигурен в начина за справяне със задачите, по-решителен. Пораства и желанието му да изживее живота си не като страхливец, а като някой, който знае какво иска, как да го постигне и как да го употреби.

Ще си позволя да направя сравнение между „Крадецът на книги“ и „ Аз съм Пратеникът“. „Крадецът“ е великолепна. Тя е разказ за човешката сила, красотата, за смъртта, за цветовете... това е приказка за смъртта, която се жалва над човешката мъка. „Аз съм Пратеникът“ е книга – послание. С предсказуемия си сюжет ни кара да повярваме в промяната, в доброто, в посланието, че всеки може да постигне всичко. Липсват присъщите на „Крадецът..“ силни, тежки моменти. На тяхно място има затрогващи, недодялани може би, но нежни и запомнящи се случки, обещаващи, че доброто ще възтържествува.