петък, 13 юли 2012 г.

„Дарба“кн.3: „Днес го имаш, утре го губиш“ - Мерилин Кей




Попаднах на тази книга в библиотеката и реших, че ще е забавна за губене на време. Знаех, че е трета част от поредица, но сметнах, че последователността не е толкова важна и, че горе-долу ще схвана за какво става на въпрос, дори от третата по поредност книга.


Емили вижда бъдещето. Най-общо това е главното в анотацията на задната корица. Има и уловка – случват се лоши неща и само Емили може да ги поправи. Звучи доста познато като сюжет. И ако това не е достатъчно, ще допълня, че Ем е част от клас на деца със специални способности. Способността на нашата героиня е да вижда в бъдещето, но то някак не е както по филмите, а е откъслечно и неясно. Освен това момичето е силно разколебано в способностите си.


„Лошите неща“, за които споменах, са изчезванията на нейните съученици от техния „специален клас“- така те наричат часа си, в който разговарят за дарбите си и търсят как да се справят с тях. В книгата е отбелязано кой с какво допринася за разнообразието- кралицата на училището Аманда може да краде тела- т.е. се  превръща в този, на когото започне да съчувства за нещо. Аутсайдерката-готичка Джена може да чете мисли. Трейси, която е отраснала в голямо семейство с много сестри, може да става невидима и тн... Изобщо- шарена комбинация откъдето и да го погледнеш. И макар силите им да са доста познати  в света на фентъзито като цяло, хлапетата се притесняват за какво ли не, свързано със силите им, но най-вече за това, че не са достатъчно добри в овладяването им.

Когато започват  и да изчезват ден след ден, сякаш по ред на номерата, Емили е тази, която уж трябва да ги спаси. „Уж“ , защото Ем не е сигурна в способностите си, а цялата история покрай залавянето им изглежда съмнително...


Прочетох книжката за няколко часа. Беше лека, ненатоварваща и предсказуема, но все пак с познат сюжет няма каква друга да бъде. Все пак, отвреме-навреме е добре да се чете и нещо по-леко, за да се отдели достатъчно внимание на по-сложни творби. Като цяло, книжката е обикновена и става за убиване на времето, например за четене по време на пътуване.