неделя, 16 декември 2012 г.

На заможния кон зъбите не се гледат... Дали? - "Съдба", Луиз Бегшоу





      Да пишеш ревю за любовен роман не е задължително нещо лесно. Чудното е, че любовните романи често са източник на интересни истории, които стигат до читателките си много по-лесно и приятно от по-сериозната литература. Моето мнение е, че това се случва защото в любовните романи авторът може да се докосне по-дълбоко до читателя, да се опита да погали душата му с любов, със сладки приказки и с истории, които дори на пръв поглед да изглеждат повърхностни, носят голям заряд със себе си. Защото, нека не се лъжем, любовта е солта на живота, а един добре написан любовен роман би трогнал всяка жена.

    „Съдба“ е от типичните книги за стила на  Луиз Бегшоу от по-ранния й период, в който криминалната нишка от „Искри“ не сложи основи на друг облик на романите й. Ако мога да правя сравнения, то е, че „Съдба“ е нежен хибрид между „Жена от класа“ и „Непокорни момичета“, като обаче е лишена от многото разкош на „Жена от класа“ и е обърнато внимание само на една героиня , вместо на две – както е в „Непокорни момичета“.

Изказването ми в началото е малко странно. След „Блясък“ бе издадена „Наследнички“, „Страст“ и „Желание“, от които последните две имат криминални оттенъци. Няма лошо, но за мен това е отклонение от типичните книги на Луиз Бегшоу, затова и не съм се интересувала специално от тях. За моя радост, „Съдба“ марширува красиво назад, готова да разтвори дверите към света на красивите и богатите, и да разкаже поучителната си приказка...

     Кейт е интелигентно момиче, което освен с разум, е надарено и с приятна, привлекателна външност. След смъртта на майка си, Кейт започва сама да се грижи за себе си и да преследва единствената цел, завещана й от майка й- да си намери богат съпруг, който да се грижи за нея, да я издържа и да не допусне тя да живее в лишения. Завета на майка й е породен от недоимъка, в който двете живеят. Затова Кейт прави всичко по силите си и благодарение на красотата си, омайва най-известния и богат мъж в средата си. Следва сватба, разкош, бижута скъпи обеди и глезотии – всичко по графика на един любовен роман.

Но понеже самата Луиз Бегшоу е феминистка и се опитва да прокарва идеите си в книгите, всеки, който е чел 2 книги от тази авторка (без значение кои) знае, че ако си героиня в роман на Луиз Бегшоу и някой мъж ти се опира, 100% чупиш калъпа и си стягаш багажа. Каквото и да се случва!


    Нашата красавица бързо вижда, че принцът на бял кон е по-скоро нещастник с куцо магаре и решава да го напусне. През живота си тя е имала само една истинска приятелка, Емили, на която е помогнала да придобие увереност, а съпруга й иска да й отнеме списанието, което тя води. Кейт си отива с гръм и трясък, пресата полудява и... всички отписват златотърсачката. Докато един нелеп инцидент не й показва, че тя може или да се носи по течението и да търси богат мъж който да я издържа, или да яхне съдбата си, и сама да си спечели парите.


     Няма да дам повече спойлери :). Определено харесах книгата. Преди малко я приключих и се чувствам страхотно. Отдавна не бях чела нищо от Бегшоу, макар че много я обичам, а радостта ми, че отново прочетох роман, написан в нейния стил ме кара да посегна към текстов документ в лаптопа ми, с нейна много стара книга, изчерпана на пазара.

Коледната ваканция е дълга, а какво друго ми остава, освен да чета книги през нея?

     За всички, които се чудят дали да прочетат книгата – ако имате феминистки идеи, ако сте мъжки момичета – това е вашия роман. Може и малко да ви стане тъжно, но за да е красиво накрая, трябва да има и мъничко сълзи, нали така. Ако решите – приятно четене!



Няма коментари:

Публикуване на коментар