петък, 12 октомври 2012 г.

"Междусвят", Нийл Геймън и Майкъл Рийвс


 
Нямах търпение да прочета тази книга още от момента в който видях няколко спретнато подредени копия на „Междусвят“ в Orange в Central Mall Varna. Безмалко да си я купя, но по-късно я получих от издателството, чист късмет.

И така, да се разберем- субективна съм, затова си имайте едно на ум :).


Съществуват много светове. Милиарди светове, възникващи в мига, в който някое важно решение се появи в главата на някой властен управник или историческа личност. Някои от тези светове се управляват от наука, а други- от магия. И двата вида светове обаче се опитват всячески да се домогнат до Алти-лената, или, както аз го разбрах, магистралата в Междусвета. Те имат агенти, чиято работа е да залавят Бродещи- специални създания, които умеят да пътуват от свят в свят, заради есенцията, енергията, която притежават. След като заловят Бродещия, те трябва да изстръгнат енергията му, за да накарат корабите им да тръгнат из пространството и времето.

Главния герой, Джоуи, е малко странен. Липсва му всякакво чувство за ориентация, би се загубил дори ако трябва да отиде до магазина и разполага с подробна карта. Тази му странност му печели немалко присмех и веднъж, в пристъп на желание да се докаже, че не е чак такъв провал, Джоуи започва да броди. Скоро той попада във вихъра на война, която зависи само от него, от неосъзнатите му сили и от това колко бързо ще приеме себе си.

Познат сюжет, но със сигурност не и банален. Геймън и Рийвс рисуват великолепен, пренаситен с цветове и форми свят, който всъщност е не просто свят, а център на всички светове. Идеята им ми допада, понеже първо, Нийл Геймън може гениално да опише дори разходка до магазина и второ, защото досега не съм чела точно такава вариация на историята за героя, на чиито плещи лежи съдбата на света. Смятам, че историята е много подходяща за графичен роман и по-скоро повече би подхождала на такъв, отколкото като обикновен роман, защото е наситена с много визуални картини. Отвреме-навреме усещах, че „мастилото ми свършва“, т.е. че описваните картини са малко над това, което мога да си представя.

Истински чар на историята добавя и малкия морфож. Мисля, че може би е трябвало да се отдели повече внимание и върху природата на морфожите или поне някак да се заатне причината за невероятната интелиентност на Ню. Може би това би направило книата по-сладникава, но от друга страна имаме същества, за които знаем само, че са опасни и толкова.
Другия момент , който ми направи впечатление е, че сякаш във всяка подобна история има момент в който героят не е точно герой, изгубил е това, което го е правело толкова важен и сякаш е забравил за мисията си. Нещата изглеждат така, все едно са писани по някакъв шаблон...

Ако трябва да оценя книгата по скала от 1 до 10, бих й дала 7. Нийл Геймън е гениален, но не съм запозната с работите на Майкъл Рийвс, затова не съм сигурна доколко е допринесъл за книгата, за да „стоваря“ вината за оценката върху него. Все пак, това е едно старичко произведение, което скоро е видяло бял свят и е нормално да не е в перфектния шантав Геймън стил, който, вярвам, в бъдеще ще се усъвършенства все повече и повече.



Няма коментари:

Публикуване на коментар