събота, 6 октомври 2012 г.

"Бурята започва" на Деймиън Дибън не успя да ме отвее

-->




Това е първата част от трилогията „Стражите на историята“, авторът е Деймиън Дибън. Анотацията ми хареса, защото в себе си съдържа обещание за оригинална история – пътуване във времето. Достатъчно сме чели за пътуване във времето, но не и по начина, описан в книгата – чрез изпиване на специални течности. 


Първо, искам да си призная най-важното- не успях да прочета цялата книга, затова не държа, че мнението ми е най-меродавно. 

Ето каква е историята – Джейк Жоунс (няма грешка, това е фамилията) е отвлечен от непознати хора, които твърдят, че само искат да му помогнат. В последствие те го завеждат на място, наречено Точка Нула, където той научава истината за родителите си. А тя е, че те са пътешественици във времето, стражи на историята. Разбира и, че обстоятелствата около смъртта на по-големия му брат, преди няколко години, са много по-различни, отколкото той е знаел.
Проблемът обаче не е в това, че родителите му рязко са решили да му признаят , че не си изкарват хляба с работа в магазинчето им, а че са изчезнали някъде насред петнайсети век... И , че може би са по петите на човека, отговорен за смъртта на първото им дете.

Това поне е цялата история в първите стотина страници. Минах ги леко, но ми стана малко достадно. До тук стигнах с четенето. Сюжета ми се стори предсказуем, което не би трябвало да ме изненадва, все пак надникнах на последните страници.
Със сигурност, книгата не е лоша, но някак не ме впечатли. За разлика от „Създадена от дим и кост“, пак от същото издателство („Егмонт“), която е наистина пълна с шантава митология и правдоподобни герои, тази книга е по-детска, по-опростена, по-невинна, дори. 

Започнах книгата с очакване за една наистина интересна, макар и донякъде детска история, но в един момент усетих, че изказа не ми допада, героите са ми твърде детски, а  историята е ненужно натоварена с разни физично-химични процеси. Като човек с алергия към точните науки, прочитането на цялата книга ми се стори непосилно. 

2 коментара:

  1. Тъй като корицата на тази книга ми напомня на Пърси Джаксън (когото обожавам), симпатиите ми към това издание така и не достигнаха точката на купуване.

    ПП Разкошен блог фон

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей :)
    Ами, наистина явно е замислено Джейк да е следващия Пърси, сигурно и затова има подобна корица, но Риърдън е много по-увлекателен разказвач от Дибън.
    Фона на блога е рисунка от момиче на име Бригит, намерих я в нета :).

    ОтговорИзтриване