понеделник, 3 септември 2012 г.

„Aз съм пратеникът“ на Маркъс Зюсак е книга - послание

 


Виждала съм тази книга още преди да прочета „Крадецът на книги“ и да се влюбя в нея. Корицата обаче ми изглеждаше странна, а някак нямах желание да я прочета. Може би началото не ме е заинтригувало. Вземала съм я в ръце поне 2-3 пъти и най-сетне, преди около месец, реших да я взема. Направих го заради „Крадецът“. Въпреки че „Пратеникът“ не е толкова силна, емоционална и затрогваща, колкото предшестващата я книга, ми хареса много.

 Началото е поставено с обир. Скапан обирджия решава да обере банка, докато Ед Кенеди и приятелите му са вътре. Обирът обаче е предотвратен, благодарение на Ед. За кратко той става местния герой. Скоро обаче става нещо странно... Ед получава карта за игра – асо спатия, на която са написани три адреса.
За какво са му тези адреси? Как трябва да постъпи? Прав ли е да прави нещата по начина, по който ги прави? Не съм сигурна за последното.
Ед обикаля из града и, подобно на месия, върши това, което смята, че се иска от него. Помага на едни, предизвиква други, променя живота им, утешава ги... наранява ги. И израства.

Привидно книгата е някак равна, последователна- след всяко изпитание за момчето идва ново и така нататък... Но и не точно. Той пораства. В началото на книгата Ед е нещастник, който си пада по най-добрата си приятелка и пие кафе с миризливото си куче. След първото асо Ед осъзнава, че е Пратеник, че има определена полза от него самия, от усилията му, от съществуването му, дори... По-късно той е по-сигурен в начина за справяне със задачите, по-решителен. Пораства и желанието му да изживее живота си не като страхливец, а като някой, който знае какво иска, как да го постигне и как да го употреби.

Ще си позволя да направя сравнение между „Крадецът на книги“ и „ Аз съм Пратеникът“. „Крадецът“ е великолепна. Тя е разказ за човешката сила, красотата, за смъртта, за цветовете... това е приказка за смъртта, която се жалва над човешката мъка. „Аз съм Пратеникът“ е книга – послание. С предсказуемия си сюжет ни кара да повярваме в промяната, в доброто, в посланието, че всеки може да постигне всичко. Липсват присъщите на „Крадецът..“ силни, тежки моменти. На тяхно място има затрогващи, недодялани може би, но нежни и запомнящи се случки, обещаващи, че доброто ще възтържествува.

Няма коментари:

Публикуване на коментар