понеделник, 6 август 2012 г.

Момчетата на Ананси, Нийл Геймън




Дебелия Чарли Нанси  е особняк, който се срамува от баща си. И как не, след като баща му е неописуем шегаджия, чиято цел в живота е да го прави за смях  - поне според самия Чарли. Върхът на всичко е смъртта на стария Нанси, докато танцува с русокоса, едрогърда туристка. И ако и вие, като Чарли, си мислите, че най-после  се е отървал, дълбоко грешите, защото точно тогава започват истинските му перипетии - като започнем от появата на чаровен, опасен и божествен брат и понечим да завършим с произхода на приказките на Ананси...


Неописуемо забавна, симпатична и чаровна книга, ''Момчетата на Ананси'' ме развесели страшно много. Започнах я и я приключих за два дни с дълги разстояния между четенията. Достави ми огромно удоволствие, защото самата книга е много шантава. Започва като обикновена книга - имаме едно момче, което се срамува от баща си. Бащата е странен, обаче наистина много, много странен. Печели пари от нищото. Дяволски шегаджия, винаги готов да спретне номер на гърба на всеки наивник, който му се изпречи най-неволно по пътя. А откритието, че всъщност покойника Нанси е бог Ананси, познат още като паяк, заек и тн, но винаги един и същ, изглежда плашещо уместно, впредвид приказките, които се споменават на няколко места в книгатa.
Чарли Нанси обаче  има почти нормален живот. Приготвя се да се ожени за красива девойка, на име Роузи (тя си пада по правенето на Добри Дела), работи за мошеник, на име Греъм Коутс ( За един сватба...),  и никак не се спогажда с бъдещата си тъща. И в един момент – бам! - започва интересното. Появява се неговия брат, Паяк и за броени дни обикновения свят на Чарли Нанси се превръща в пълен хаос. Единствения начин да върне нещата постарому, е като изгони брат си. Но може би цената за изгонването му е твърде висока...
Книгата е малко нелогична, но затова пък е страхотно забавна. Да, малко плаши на моменти, но затова е и смешна книга. Обичам женските персонажи на Геймън, те винаги са страстни, борбени и много устатни. Такава е и Ивейн от ''Звезден прах'', също и Тардис в епизода The Doctor's Wife в шести сезон на Doctor Who, писан по сценарий на Геймън. 
Харесах книгата наистина много. Да, Паяк ме дразнеше по едно време, но реших да не му обръщам внимание. За това пък края ми допадна  и се забавлявах много, докато четях.  Нийл Геймън е страшно забавен и занимателен автор, който умее да си играе с думите, изреченията му са закачливи, а героите – странни, обвързани с магии и вълшебства, а сюжета- напомнящ приказна история.


Няма коментари:

Публикуване на коментар