вторник, 10 май 2011 г.

„Момичето, което можеше да лети“ или как поуката винаги се разбира в края на приказката („Момичето, което можеше да лети“- Виктория Форестър)

Пайпър Маклауд може да лети. Ей така. Фасулска работа.
Вярно, тя не е овладяла обратната тяга и обръщанията й са малко непохватни, но е много добра в лупингите.
Проблемът е там, че добрите хора от Низините се страхуват от Пайпър. А майка й се чуди какво да я прави. Ето защо изглежда съвсем уместно Пайпър да напусне фермата на родителите си и да отиде в свръх секретно училище с максимална охрана за деца с необикновени способности.
Отначало училището е страхотно и Пайпър намира нови приятели, чиито дарби варират от свръх сила до супер гениалност (плюс ядене до насита на домашно приготвен ябълков пай). Пайпър обаче е особена, дори сред особените. И това има последици.
Те са твърде потресаващи, за да бъдат описани, твърде безумни, за да мислим за тях, и твърде опасни, за да бъдат пренебрегнати.
Редувайки забавни и ужасяващи епизоди, романът на Виктория Форестър е незабравим разказ за предизвикателността и смелостта на една непокорна героиня, която може, иска и трябва… да лети.

-->
Чела съм много и различни мнения за тази книга, затова реших и аз да дам своя принос в оценяването й. Не като критик, който чете точно определени книги, не като фен на някоя поредица, а просто като читател.
Попаднах на тази книга във форума в който сега съм администратор. Анотацията й ми хареса много, а скоро след това успях да прочета и началото на първата глава на книгата. И все пак, въпреки желанието ми да притежавам тази книга, смятах, че е по-скоро за тийнейджъри от 12 до максимум 15 и то от тези, които са по-замечтани, с по-нежни души. По стечение на обстоятелствата се сдобих с книгата и започнах да я чета.
Главната геориня, Пайпър, успя да ме развесели. У нея видях толкова много чистота и невинност и огромно желание да бъде себе си, да даде всичко от себе си. Пайпър е от хората, които не обичат да се натрапват. Именно това позволява на „лошите“ да я контролират. Но няма за какво да обвиняваме едно дете, ако възрастните не вземат сами решения за това как да постъпят с децата си.
Всъщност книгата е много тъжна и драматична. Не, тя не е епична антиутопия, нито изгарящ романс, а притча, разгърната в двестатина страници. Това е книга за Избора, с главно „И“, защото в живота на всички герои, описани в книгата стои един избор- дали да изберат да бъдат себе си. А от него произтичат толкова много неща- дали да продължат да се борят, дали бягството е решение? И ако е- то всички ли искат едно и също? Може ли да полети отново птиче с пречупени крила? Може ли някой, който е разбрал, че светът му е мъртъв да стане, да вдигне глава и да се опита да повярва, че може да лети?
И защо летежът не бъде мечтание, защо не бъде вяра? Колко от нас вярват още в нещо?Колко от нас смеят да мечтаят за нещо , което не е свързано с ежедневното? Един от главните герои в книгата казва за хората, които ги държат заключени, че се опитват да заменят силите им, същността им, с храна и забавления. А това не се ли цели и сега? Не живеем ли и ние в действителността на потребителя- имаш средства(способност)- следователно имаш всичко(кое е това всичко?)
На вас оставям да помислите за това доколко е стойностна книгата. За всички, които се престрашат да я прочетат и да не четат просто думи, а значения, за всички , които изберат да вникнат отвъд това, което е написано, пожелавам да се замислят за това...колко струваме. Колко струва да си уникален, неповторим?Колко струва да мечтаеш?
Някой умен човек е казал „Мечтите са безплатни“. Аз ще кажа „Но не всеки може да мечтае“. Защото мечтите са летеж. Няма как да полетиш, ако не вярваш, че имаш криле.

неделя, 1 май 2011 г.

„Джорджина Кинкейд :Тъгата на сукубата“ - Ришел Мийд




  

Сякаш любовта и без това не е достатъчно трудна! Представете си да не можете да докоснете гаджето си, без да изсмучете душата му. Добре дошли в света на Джорджина Кинкейд – не особено ентусиазирана от работата си сиатълска сукуба, която винаги се озовава във вихъра на някоя свръхестествена интрига.
сукубa (съществително) – очарователен и неустоим, приемащ каквато си пожелае форма демон, който съблазнява и доставя наслада на смъртните мъже.
жалък (прилагателно) – сукуба със страхотни обувки и без социален живот. Виж също: Джорджина Кинкейд.
 
Да си сукуба е страхотно, впредвид всички хубави неща, които идват заедно с безсмъртието- очарователна външност, магически сили, контрол над плътските желания на мъжете. Но наистина ли е така? Това можем да попитаме Джорджина Кинкейд- сиатълска сукуба на пълно работно време!
Тя е прекрасна и може да променя външния си вид както пожелае, но няма куража да си намери истинско гадже.Работи в книжарница и спи с женения си шеф, но не за да запази работата си, а за да си набави нужната енергия от греха, отделен чрез изневярата му. Всеки ден се среща с любимия си писател на криминални романи, но не смее да му сподели чувствата си, защото знае, че дори една целувка би могла да изсмуче душата му.
Какъв живот е това тогава?
Мислим непрекъснато за това как искаме да сме красиви, да можем да покоряваме всички с външния си вид. Джорджина е доста умна, но някога, в Древна Гърция, тя също донякъде е спазарила душата си за хубава външност. Сега я прорязват болезнени спомени, за живота, който е живяла като обикновена жена. Като сукуба може да има всеки мъж, но си спомня с вина за първия си съпруг почти непрекъснато. Спи само с „лоши момчета“, защото й е жал да изсмуче от душата на някой свестен мъж. Казано иначе, Джорджи е откровен пример за това как някой може да има почти всичко, но да няма силата да го оцени.
И някъде по средата на всичко се появява някой, който тормози приятелите й. Те са безсмъртни, затова и заплахата срещу тях е много по-голяма, още повече след като някой започва да пише любовни бележки на сукубата. Дали е просто някой отхвърлен обожател? Или е самия виновник за проблемите?

Книгата е лека, в нея няма места, на които просто да се забиеш в някаква случка и да се надяваш да приключи бързо. Има достатъчно мистерия, която да те сръчква да отгръщаш страниците, а за почитателите на еротиката са подготвени и достатъчно както на брой, така и на температура горещи сцени.



Какво ще може да се прочете тук?

Непрекъснато попадам на прекрасни превюта на книги. Това е, защото се интересувам от различни книги, а едно добро разглеждане да дадено произведение, ме кара да се чувствам по-сигурна, че искам да закупя това произведение. Идеята за това, че на "харизания кон не се гледат зъбите" действа в пълен противовес. Книгите вече са станали тухли, с които да градим духа си. Страниците им са брони срещу грозното и безсмисленото. Думите, написани вътре- оръжие срещу скуката, обещания за сила. 

Обичам книгите. Те са една от многото ми страсти, затова и реших да споделям мнението си за книги, които съм прочела. Не настоявам, че мнението ми е задължително най-доброто или най-качественото. То е мнение от читател за читател, искрено, неподправено, пробудено само от 3 неща: книгите които чета, емоциите, породени по време на прочита, преди и след него и мечтите, които книгите са ми навяли при досега ми с тях.

Ще се радвам, ако с бъдещите си публикации стана полезна на някого. Няма да има по-щастлив човек от мен, ако някоя книга, която съм препоръчала, допадне на някого. За мен книгите са висша наслада, а това да донесеш подобна наслада на някого, оценявам най-високо от всички душевни радости.

Остава ми само да си пожелая успех, добра муза и хубави превюта! 
Поздрави!