сряда, 20 юли 2011 г.

„Първият гроб отдясно“, Даринда Джоунс


Великолепен дебютен роман, който жъне награди и който ни запознава
с Чарли Дейвидсън, със странично занятие частен детектив и основно – жътвар на души.

През 2009 година романът е отличен с наградата "Golden Heart" в категория "Най-добър паранормален романс".


Чарли вижда мъртъвци. Точно така, тя вижда мъртъвци. Работата ѝ е да ги убеди "да влязат в светлината". Но когато тези мъртъвци са починали при далеч не идеални обстоятелства (иначе казано, били са убити), понякога искат от Чарли да потърси сметка на лошите. Нещата се усложняват от изпълнените с гореща страст сънища на Чарли за някой, който я е следвал цял живот. Оказва се, че той май не е мъртвец. Нищо чудно да се окаже нещо съвсем различно...


"Първият гроб отдясно" е острумна, динамична и адски забавна. Грабвайте я, без да се замисляте!

Джейн Ан Кренц

Най-добрият дебютен роман, който съм чела от години. Вълнуващ, емоционален, секси и спиращ дъха. Изпълнен с изненадващи обрати. Не е за изпускане!

Дж. Р. Уорд


 
Очаквах, че ще се сблъскам с произведение с измеренията на „Тъгата на сукубата“ на страхотната Ришел Мийд, затова и започнах да чета книгата. Какво да кажа, бях права, но само донякъде. „Донякъде“, защото Даринда Джоунс наистина е добра. Много добра, бих казала, а „Първоят гроб отдясно“ официално е любимата ми книга от жанра „паранормален романс“.
За тези си впечатления обвинявам факта, че по някакъв свръхествествен начин всяка вечер гледам „Шепот от отвъдното“, дори и без да знам, че съм избрала програмата, по която предават филма.
Друг плюс е и митологията. За жътварите на души не се пише толкова често, колкото за демони, вещици и вампири. Веднага след това са върколаците и толкова. Но Даринда Джоунс пише... за жътвар на души!
В древногръцката митология има легенда за трите мойри- три жени, които предат нишка. Имената им са Атропо, Клото и Лахезис. Всяка от тези три жени има определена работа за вършене- едната преде нишката, другата я отмерва , а третата я реже. Нишката е като метафора на самия живот на човека, затова и тези три мойри са нещо като жътварки, макар работата им да не е точно да събират души или по някакъв начин да осъществяват изхода на души от нашия към отвъдния свят. Другото същество в тази митология е Танатос, бога на смъртта. Важно е да се каже, че той изпълнява ролята на жътвар, като идва и прибира душата на поокойника, като идва и отрязва кичур от косата на човека, който трябва да умре. По-късно душата му се превежда през Стикс от жестокосърдечния лодкар Ахерон. Оттам е и обичая да се слагат монети върху клепачите на мъртвите в Древна Елада, един вид, за да заплатят пътуването си на лодкаря.
Въпреки явната тенденция да се пише за гореспоменатите видове свръхествествени същества, или поне аз с такива писания съм се срещала най-често, има доста книги и на тема Ад, Рай, души, мъртъвци и жътвари. Достатъчно е да спомена „Меридиан“ на Амбър Кайзър, за да се сетят тези, които са я чели и за историята на фенестрата – ангел в човешки образ, чиято работа е да превежда през себе си, като през прозорец, душите на мъртвите към Рая.

И тъй като вече достатъчно се отклоних и описах защо съм заинтересувана от книгата- заради митологията, за която се загатва на места, ще спомена и за атмосферата. Забавна, приятна, секси. Нещо, което може да се прочете между по-тежка книга, за убиване на времето.

Историята започва, когато главната героиня, Чарли Дейвидсън, си спомня как в горещите й сънища от доста време присъства невероятно страхотен и великолепен мъж, за който тя не е сигурна доколко е жив. И преди да си помислите, че Чарли е кандидат за едно много специално лечебно заведение, тя разказва, че е нещо като жътвар на души. Вижда мъртъвци, помага им да намерят покоя си, като разнищва случая при който са изгубили живота си. И докато симпатягата разказва тези неща, се набърква в такива каши, че измъкването й от тях е спорен въпрос.
Появили са се трима адвокати, които не искат да зарежат делото, с което са се занимавали преди смъртта си, а това, за щастие е само в полза за жътварката, защото чичо й работи в полицията и се е заел именно със случая, засягащ смъртта на адвокатите.
И за да ви накарам да започнете да въздишате,  ще добавя само едно: Рейес. Удивително страхотен и плътен като за привидение, каквото... дали съществува този неземен и перфектен мъж? Дори и книгата да не беше интересна и забавна, самото му присъствие е достатъчно, за да прикове интереса ви.

Досега не съм оценявала книги, но ако трябваше да сложа оценка от 1 до 5 на книгата, бих й сложила 4, 5. Половинката е, защото авторката ми е още нова и леко непозната, но харесвам начина по който пише и да, задължително ще си купя следващата й книга или поне ще се опитам да я спечеля в някой конкурс, ако не мога да си я купя веднага. Останалата част от оценката е, защото за момент, след края бях зашеметена. А след това се усмихвах и си мислех дали заглавието на втората книга е свързано някак с разположението на гроба... но за това сигурно ще напиша нещо след известно време, когато излезе и втората книга - „Вторият гроб отляво“.
Ще добавя и няколко думи за корицата. Бяла е, което за мен е добре. От доста време на пазара се издават доста тийн романи, чийто корици са черни. Харесвам разнообразието. Когато си подредя книгите в библиотеката  ми (така наречената  полица, отпускана в общежитието, на която уж трябва да си редя козметиката или посудата), книгата се откроява. А сега сериозно- белият цвят символизира не само непорочността и чистотата, но и траура. В различни религии одеждите на жените, които са в траур не са черни, а бели. Черно- бял е символа на Ин и Ян, кръг, в който се преплитат черното и бялото, но без едното да взема превес над другото, като  във всяка половинка има по капка емигрирало бяло или избягало черно, за  потвърждение, че нещата не са само добри или само лоши. Казано иначе, много подходящ цвят за корица. И е доста изчистена, въпреки малките детайли, поставени на подходящите места.
 

3 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей :) Попаднах на блога ти в издирване на български блогспотове за книжки. Интересни ревюта и готин подбор на книжки :D Ще чакам да прочета и следващите ревюта!
    А поредицата за Чарли Дейвидсън е наистина страхотна, една от любимите ми в жанра. Предполагам и втората книга ще ти хареса, аз лично я изгълтах на един дъх, макар и тома за малко да ми коства слънчево изгаряне на плажа.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здрасти, извинявай, че едва сега отговарям :)
      Мерси, много мили думи! Зарадва ме :). Амиии, пиша за книги, които по някакъв начин са ме впечатлили. Има книги, които съм прочела измежду ревюираните, но те нямат ревюта, защото или не са ми харесали, или ревюто все още не е готово.
      Не пиша много редовно, но си винаги добре дошла в блога ми:)!

      А за Чарли 2- първата книга беше в пъти по-добра, някак малко нелогично ми се навързаха нещата. Но какво пък, след третата ще си правя изводи за поредицата.

      Изтриване