понеделник, 11 юли 2011 г.

Книга втора от трилогията „Игрите на глада“: "Възпламеняване", Сюзн Колинс


Прехвърчат искри.

Пожарът се разраства.

И Капитолът иска отмъщение.

В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет на ежегодните Игри на глада – реалити шоу, предавано на живо по телевизията. В Игрите може да победи само един. И гледането е задължително!

Колкото и да е невероятно, Катнис Евърдийн е победител в Игрите на глада. А победата означава богатство и слава. Сега Катнис би трябвало да е щастлива – в края на краищата пак е при семейството си и стария си приятел Гейл. Но нищо не е точно така, как тя иска. И се носят слухове за бунт срещу Капитола – бунт, за който Катнис може би е допринесла.

Във втората част от трилогията Игрите на глада Сюзан Колинс продължава разказа за Катнис, като я подлага на още повече изпитания и поднася изненади на всяка страница.


Игрите на глада е жесток, разтърсващ роман със задъхващо темпо, който веднага хваща... Не можех да оставя книгата...

Стивън Кинг

Изумителна! Ето една книга, която няма да ви приспи. Съветвам ви да я започнете рано сутринта и да си освободите деня от всички други задължения.
 
Стефани Майър


Това беше първата ми книга от поредицата, която си взех на хартия. Помня, че в книжарницата упорито настаояваха да си купя първата част, обяснявайки ми, че се бъркам. Момичето, което ми предлагаше първата част, е книжарка в Хеликон и е написала превюто на „Възпламеняване“ за сайта на книжарницата. След няколко разговора се оказа, че е луда по Гейл, умира да се докосне до третата част (говоря за времето, когато всички фенове трепереха за късче информация за излизането на последната книга) и е твърдо решена най-сетне да си вземе на хартия и трите части. Помня и, че веднъж й разказвах как съм търсила повече инфо за книгите и как съм се ядосвала, че превюто й е толкова кратко. Тогава тя се усмихна и каза „Е, нали трябва да е интересно“. Сега, когато и аз пиша превюта я разбирам. Не можеш да разкажеш цялата книга на някой и после да очакваш да си я купи... затова го има и момента в който трябва да хванеш вниманието на читателя и да му покажеш- „Хей, това е твоята книга!“. Останалото е история...

Ревю

Катнис се е избавила от арената, но на висока цена. Танатоските- малките плодове, които тя и Пийта заплашват да изядат и да се самоубият- разклащат Капитола. Катнис Евърдийн е може би първата победителка в Игрите на глада, която е посетена от президента Сноу у дома си. Причината е ясна: окръзите са започнали на повдигат глава. На Катнис й предстои Турнето на Победителите- време, което тя ще прекара, обикаляйки дванайсетте окръга и Капитола като победителка в Игрите. Затова и по време на това Турне, Катнис трябва да демонстрира как по никакъв начин не подбужда хората да бъдат бунтовници. И, че не е искала да злепостави Капитола, принуждавайки го да обяви цели двама победители на 74-тите Игри на глада.
Обиколката е трудна, скоро се превръща в бясна шумотевица, микс от дрехи, храна, сън, пътуване с влак.
В Капитола обаче Катнис се среща с настоящия главен гейммейкър, Плутарх Хевънсбий. Дали от невнимание или заради присъщата на жителите на столицата лекомисленост, той показва на момичето часовника си, на който е символа на бутновниците- птицата сойка-присмехулка (mockingjay)...
А след Турнето, положението в окръзите се влошава. В Дванайсети започват да се прилагат наказания като бичуване, издигнати са бесилки. Лошите времена са се върнали. Дванайсети винаги е бил малък и беден окръг, но поне по времето на миротвореца Крей, хората са можели да ловуват. Вече и това им е отнето. Всички контрабандисти биват изправени на позорния стълб. Мините се затварят. Гладът не просто чука на вратата, той я изкъртва от пантите и влиза в стомасите на жителите на окръга.
Юбилейните Игри на глада са последната капка. Зa целите на Игрите, Капитолът поисква тазгодишните трибути да бъдат избрани от живите победители на предишните игри, опитвайки да покаже, че и най-силните и изтъкнати хора от окръзите не могат да се противопоставят на властта му. Това означава само едно... Катнис отново се връща на Арената.
Но вече окръзите не са същите. Капитолът не е същият. Разглезените, шарени жители на столицата осъзнават, че може да изгубят любимите си победители. Окръзите виждат, че съседите им искат въстание. Роклята на Катнис се възпламенява и в края на шоуто на Цезар Фликърман, всички трибути се държат за ръце. Този път Огненото момиче не е само. Вече си има съюзници, макар че Арената не е точно като за Огнено момиче....

Втората книга от поредицата е огнена. Да, ние знаем колко е тежък живота в Панем, но разбираме, че може да стане още по-тежък. Усещаме назряването на бунта. Тук на арената не се бият деца за забавление на зрителите, а истински убийци, представители на окръзите. Вече забавлението горчи, а Катнис има на кого да разчита. Трибутите знаят защо се жертват, а смъртта им има една цел: да опази лицето на бъдещия бунт.
Втората арена е обвита със силово поле, което удря ток, ако се докоснеш до него. Втората книга от поредицата опожарява всичко, което сте чели досега, показвайки ви, че и в най-мрачната нощ може да прелети искра, която да изгони тъмата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар