четвъртък, 16 юни 2011 г.

"Игрите на глада" или Ужасният нов свят ("Игрите на глада" кн. 1, Сюзан Колинс)



Можеш ли да оцелееш сам в пустошта,
когато всички други са твърдо решени да не дочакаш утрото?


В руините на някогашната Северна Америка се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте й окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет за ежегодните Игри на глада - реалити шоу, предавано на живо по телевизията.


Катнис Евърдийн знае, че подписва смъртната си присъда, когато доброволно заема мястото на по-малката си сестра в Игрите. Катнис неведнъж е била близо до смъртта - и оцеляването се е превърнало в нейна втора природа. Но ако иска да победи, ще се наложи да избира между оцеляването и човечността, между живота и любовта.


Сюзан Колинс поднася равни части съспенс и философия, приключения и любов в този изпепеляващ роман, чието действие се развива в едно бъдеще, обезпокоително напомнящо нашето настояще.

Не можех да оставя книгата...
Стивън Кинг


Игрите на глада е изумителна.
Стефани Майър, автор на Здрач



Отлагах дълго написването на превю точно за тази книга. Не защото би ми било неприятно, а от притеснение, може би и малко срам. За нея са писани толкова хубави думи, че моите откровения сигурно ще са като капка в морето от хвалебствия. И все пак сметнах, че любовта си е любов и ако наистина харесвам книгата, ще пиша за нея, независимо, че и други са писали преди мен. Без значение, че останалите блогъри (или книжари) са били с по-богат речник или по-красив израз и евентуално моите мисли, биха изглеждали аматьорски.



Попаднах на книгата случайно. Веднъж ровех в един сайт за тийн поредици и що да видя- конкурс за книга. Корицата ми се стори много необичайна. На фона на всички корици, на които се предлага или женско тяло, или нещо, което задължително да ти прикове вниманието, видях... птиче. Златисто птиче, оградено в кръг , а срещу него, от двете му страни, по един  концентричен кръг. Сега, когато книгата стои на леглото ми и я гледам, за да опиша корицата по-добре, осъзнавам, че това би трябвало да е положението на Катнис спрямо другите трибути по време на изчакването й за старта на Игрите на глада (първите 60 секунди). Но, когато видях корицата за първи път... я запомних. Привлякоха ме и странните имена на главните герои. Бях напълно сигурна, че Пийта е момиче. Когато прочето анотацията, бях зашеметена. Бързо направих връзка с две книги на Стивън Кинг, които вече бях сложила в графата „Любими завинаги“ - „Дългата разходка“ и „Бягащият човек“. Предпочетох да мисля, че това е поредната имитация, защото усетих, че ако се задълбоча в книгата, ще пожелая да я имам. А обикновено нямам много късмет в конкурсите с книги. 
 

Забравих за странната книга с изящната корица много скоро, но след повторно посещение на сайта, я видях пак. Връщах се във форума само, за да погледам малко корицата. Забелязах, че има и друга, втора книга и една вечер, замръкнала в компютърната зала близо до вкъщи, се отдадох на търсене за тези две книги. Четях и въздишах. Намерих множество анотации, множество превюта. До края на работното време на залата открих, че умирам за книгата. Но тогава не можех да си я купя, за мое съжаление.

Спомням си, че бях изтеглила няколко анотации и после цяла нощ вкъщи си ги четох. Писах разни неща, свързани с тях, бях луднала по „Игрите“.

Намерих книгите на английски на следващия ден. Не можех да повярвам на късмета си, нито на знанията си в английския. Четох първата книга, но по някое време се развълнувах дотолкова, че забелязвах само отделни думи, без да схващам какво всъщност чета. И пак разбирах всичко.

Когато пристигнах в Търново, първото, което си купих, беше втората книга, „Възпламеняване“. Мисля, че я прочетох за няколко часа, а после дълго време тя беше най-ценната ми вещ.



И сега, стига с излиянията, време е за анализ!

Чудя се дали някога бих могла да напиша или да кажа нещо негативно за книгата.

Да започна отначало.

Корицата: невероятна. Запомняща се, удивителна, футуристична и прелестна. Зная, са запазени оригиналната корица, както и името (за сравнение, в една от държавите, в които се издава поредицата, първата книга се нарича „Трибутите от окръг 12“). Смятам, че каквато и да било друга корица или друго име, биха убили чара на съдържанието в книгите. Модерно е да се казва, че книгата не се определя по корицата, но това е лъжа. Книгата се определя първо по корицата, след това по анотацията и накрая – от няколкото скришно прочетени реда в близката книжарница.


Героите: съвършени. Наблюдава се израстване на всеки от тях, промените са бавни и забележими. Катнис израства. От момиче, което в началото се бори за насъщния за семейството си, става главна заплаха за Капитола, без да осъзнава , че е невероятно харизматична. Мисли толкова неегоцентично, преценя трезво всяка ситуация, дори когато живота й виси на косъм. Обяснявам си го само с едно: живота й много пъти е бил в това положение. И не невероятната й жажда за живот я поддържа жива, а любовта към семейството й. Тя желае да живее, но не заради себе си, а заради сестричката си. Трудно е да живееш само за себе си и Кат го е осъзнала, обиквайки до смърт Прим. И то не, защото това се очаква от нея, а защото Катнис си е такава – обича малко хора, но толкова силно, че загубата им би я довела до лудост.


Гейл. Какво друго за Гейл, освен възхищение? Обожавам Гейл. Толкова е подходящ за Катнис и в същото време е прекалено като нея. Но ако Катнис е като горещ въглен, то Гейл е като разпален огън. Той е умът, геният. Той е мъжественият образ,който е необходим за всяка книга, писана някога по света. Гейл Хоторн е всичко: идеалния мъж, независимия приятел, гаджето, което няма да ти увисне на врата. Този, който би обърнал света за теб. Този, който би убил за теб. 
 

Пийта Меларк или както аз го наричам- Хлебчо, е ужасно чаровен. Мил, изтънчен посвоему. Истински принц, толкова му отива да е известен, да се забавлява и да прави всичко, което светлата страна на Игрите предлага, че понякога му се връзвам. Но е и ужасно раним, много чувствителен, страшно жертвоготовен. Бих казала, че той е друг вид идеален мъж, ако имаше два вида такива.



Историята:

Неповторима. Или е такава в повечето си детайли. Може би има някакво взаимставне от книгите на Кинг, но по-скоро е общо впечатление. Каквото и да кажа, ще е малко- подобна възстановка на мита за Тезей, е най-малкото съвършена. Като се започне с описанията на изминалите Игри, на въвеждането – бавно, стъпка по стъпка с главната героиня, та чак до тръпнещия край, в който усещаме върху себе си змийския поглед на Президента Сноу. Чувството на радост от това, че любимите ни герои са се измъкнали от Арената като победители е горчиво. Ние сме само свидетели, но лесно можем да разберем, че Катнис няма да се отърве леко. Нито безболезнено. Но знаем едно. Катнис е боец и каквото и да й се опре, тя ще го премаже, мислейки само колко време й остава, докато се прибере вкъщи при любимите й същества.



Това беше моето ревю. Дълго, несъвършено, повече чувства, по-малко думи. Но.. за мен книгите са първо емоции, а след това думи и описания.


1 коментар:

  1. Привет,

    Аз съм преводачката на трилогията. Страхотни ревюта, изчетох ги с удоволствие. Много ще се радвам, ако ме потърсите на скайп: dennie171

    ОтговорИзтриване